Не знам защо роден съм на света,
ни знам кога оттук ще си отида,
но нейде там, в душата ми една,
стаил съм свойта чувственост така,
тъй както крием нещо скъпоценно.
А може би, придавайки си вид
на дракон огнедишащ,
ще предпазя,
това, което би унищожил,
веднага щом без бронята изляза.
И нещо скъпоценно крия аз,
и нещо пазя, крехко и рушимо,
кристална чаша, плах човешки глас,
описан и сега, тъй плахо, в рима.
Вашият коментар