Мечка

Ето, днес печелиш,
утре пък – ще губиш;
нявга мързелуваш,
други път се трудиш;

Някога обичаш,
други път си мразиш;
някога рискуваш,
някога се пазиш;

Днес и утре също,
нещо ще последва,
нещо ще е трудно,
нещо ще ти требва;

Нещо ще поискаш,
нещо ще получиш,
нещо ще ти вземат –
нещо ще научиш;

Кой кога е прав ли?
Кой кога греши ли?
Аз ли да ти кажа?
С тез наивни рими?

Кой е прав? Не зная.
Кой е крив? Все също.
Истината, драги,
Не е всемогъща.

Истината, скъпи,
мили ми човеко,
тя е слаба буква –
ссе, от памтивека.

Ти си прав, така ли?
Ти ли ще решаваш?
Ако нямаш сила,
драги, заминаваш!

Ако нямаш сила
как да търсиш Правда?
Как ли ти ще съпреш
мечката без брадва?

Мечката със думи
ти ли ще сломиш я,
със прекрасно слово
как ще убедиш я;

Нито с аргументи,
щото тя е гладна,
нито с комплименти,
брадва трябва, брадва!

Аз… така мечтаех,
честно и почтено
всичко да постигна –

честно,
чепременно!

Ето, пак мечтая,
но това е пречка,
таз мечта, аз зная,
тя е мойта мечка!

Тя ще ме изхруска
щото има право,
щото тя е силна,
туй ѝ дава право.

Кой да възразява
твърде мил, възпитан,
да мучи кат крава,
за да бъде сритан?

Ако нямаш зъби,
в тебе няма право;
Ако нямаш сила,
карай си направо;

Но… ако жадуваш
ти за Светла Правда,
ах, тогава, мили,
теб ти трябва брадва!

Теб ти трябват зъби,
теб ти трябва сила,
теб ти трябва общност,
трябва ти закрила;

Тъй, ако жадуваш,
Правото – да Бъде,
трупай мили, сили,
нека да Пребъде!

Трупай, мили, зъби,
трупай,
ставай Мечка,

И тогаз бъди им
трън в очите,
пречка!