За да изучиш добре природата на народа, трябва да бъдеш Владетел, а за да разбереш добре Владетеля – да бъдеш човек от народа
*
Владетелят по рождение има по-малко причини и необходимост да угнетява поданиците си и може да спечели обичта им и, ако някои негови изключителни пороци не станат причина да го ненавидят, естествено е народът да е благоразположен към него. Продължителността и непрекъснатостта на едно управление заличават спомените за станалите промени и премахват причините за тях, защото всяка промяна влече след себе си нова промяна.
*
Защото хората на драго сърце менят владетелите си като вярват, че с това ще се подобри положението им. Тази вяра ги подтиква да вдигат оръжие против владетеля, но много скоро установяват, че положението им се е влошило. Това е неизбежен факт – всеки нов владетел е принуден да притеснява новите поданици с поддържане на войски и с безбройните злини, които влече след себе си едно ново завладяване. Естествени врагове на владетеля са всички, които е ущетил и угнетил при завладяване на страната, като същевременно не може да запази за приятели онези, които са му съдействали при завоюването, защото не е в състояние да ги възнагради по начина, по който те са предполагали, че ще бъдат възнаградени, нито ще може да приложи строги мерки към тях, понеже им е задължен. Колкото и да са силни войските на владетеля, за да може да завладее една страна, той винаги се нуждае от разположението на местните жители.
Тъкмо поради това Луи 12-ти – крал на Франция, лесно завладя Милано и бързо го изгуби. За да се отнеме града първия път бяха достатъчни само собствените сили на Луи. Същият народ, който му отвори вратите, като видя, че е измамен в надеждите си за по-добра участ, не понесе гнета на новия владетел.
*
Държавата може да се запази много лесно, особено когато жителите и не са свикнали да живеят свободно. За да се осигури владението им е достатъчно да се премахне властващият там род. Ако не се правят никакви други промени и обичаите са еднакви, хората живеят спокойно.
По такъв начин за кратко време новото владение се слива със старото и се създава едно цяло.
*
Когато владетелят завладява страна, която се различава по език, обичаи и порядки от неговата, тогава среща трудности и трябва да има голям късмет и да е много способен, за да може да я запази.
Едно от най-важните и реални средства е владетелят да се пресели да живее в новозавладяната страна. Той по-сигурно и по-продължително така ще се радва на властта си. По този начин е постъпил турският султан в Гърция. Въпреки всички мерки, взети за запазването на тази държава, той не би успял да я запази, ако не беше отишъл да живее в нея. Когато владетелят живее в новозавладяната държава, има възможност да наблюдава как се раждат безредиците и веднага може да вземе мерки за потушаването им. В противен случай той научава за тях, когато те са взели такива размери, че вече е невъзможно да се намери някакво средство за предотвратяването им. Когато владетелят живее в новозавоювана страна, тя не се ограбва от упълномощените да управляват от негово име. Новите поданици са доволни, че могат да се обръщат за помощ непосредствено към владетеля и ако желаят да му бъдат верни, имат повече причини да го почитат или да се боят от него. Ако чужденецът пожелае да нападне страната, присъствието на владетеля му вдъхва известна боязън, защото е много мъчно тя да бъде завладяна, когато владетелят живее в нея.
Друго превъзходно средство е да се основат на едно или две места колонии, които да са стража на държавата. В противен случай е необходимо да се поддуржат в страната многобройни пехотински и кавалерийски войски. Колониите се основават с малко средства на владетеля. Ощетяват се само поданиците, на които се отнемат земите и жилищата, за да се дарят на новозаселниците, но те са малка част от населението, а ограбените са разпръснати и бедни и не могат да му пакостят. Останалата част от населението не е ограбена и няма причина за недоволство, а и се страхува да се бунтува, за да не я сполети участта на ограбените.
В заключение ще кажа, че колониите струват малко, по-верни са на владетеля и нанасят по-малко щети на населението и, както вече констатирах, ограбените не могат да вредят, защото са бедни и разпръснати. По този повод ще отбележа, че хората трябва да бъдат спечелвани или смазвани, тъй че ако за леките оскърбленуя те си отмъщават, за тежките да нямат възможност да го сторят. Оскърблението, нанесено на човека, трябва да е такова, че той да няма възможност за отмъщение.
Ако вместо колонии се поддържа войска, това излиза по-скъпо, защото всички приходи от завоюваната страна отиват за издръжка на войските и придобитото се превръща в загуба. Щетите са много по-големи, защото разместването на войските нанася вреда на цялата страна. Тежестите се разпределят върху всички граждани и те стават врагове, и това са врагове, които могат да му напакостят, защото дори да са разгромени, те остават в собствените си огнища. Следователни такива войски са толкова безполезни, колкото са полезни колониите.
Владетел, който живее в страна, различна от неговата, трябва да стане глава и защитник на по-слабите си съседи. В същото време той трябва да се постарае да обезсили по-силните си съседи и в никакъв случай да не допуска в завладяната страна да влезе чужденец, силен колкото него. Винаги трябва да се очаква, че недоволните в такава страна( било от страх или прекалена амбиция) ще се обърнат към чужденеца. Така етолийците са повикали римнялите в Гърция. Във всички области, в които са влизали, римляните са прозивавани от местното население. Такъв е редът на нещата: когато силен чужденец нападне една страна, всички по-слаби владетели се присъединяват кем него от завист, която ги настройва против владетеля, който е бил по-силен от тях. Чужденецът няма да има затруднения да спечели тези по-слаби владетели. Всички заедно на драго сърце ще се привържат към държавата, която е завоювал.
*
Всички мъдри владетели са длъжни не само да не изпускат от вниманието си настоящите безредици, но и да предвиждат бъдещите, като се стремят с всички средства да ги предотвратят. Когато предвидиш бедите отдалеко, лесно можеш да се справиш, но оставиш ли ги да се доближат до тебе, с нищо не можеш да ги преодолееш.
Всяка болест се лекува докато е все още излечима. Туберкулозата в началото се лекува лесно, но мъчно се познава, а след време, щом не е била позната и лекувана, лесно се познава, а мъчно се лекува. Същото нещо наблюдаваме и в държавните работи – когато болестите, които се раждат в държавата, се предвидят (нещо, което е дадено само на мъдрия), те се лекуват лесно, но когато поради неумението да се предвидят се оставят да се развият дотолкова, че всеки да ги вижда, няма вече никакъв лек против тях.
*
Времето гони пред себе си всичко и може да докара както доброто, така и злото, както злото, така и доброто.
*
И тъй, Луи извърши следните пет грешки: унищожи малките сили, увеличи в Италия мощта на един силен княз, извика в нея много силен чужденец, не се посели в тази страна, нито пък основа в нея колония. Тези грешки можеха да не окажат през неговия живот пагубното с идействие, ако не беше извършил и шеста, като заграби страната на венецианците. Ако не беше засилил църквата и не бе извикал в Италия испанците, необходимо и разумно беше да ги сломи, но след като вече бе извършил едното и другото, не трябваше да допуска сломяването им. Венецианците бяха силни и щяха да попречат на другите да предприемат някакви действия в Ломбардия против французите или щяха да се съгласят да съдействат при условие, че ще станат господари. Другите в никакъв случай нямаше да поискат да я отнемат от Франция, за да я дадат на тях, нито щяха да имат толкова дързост да нападнат двете сили.
Ако някой каже, че Луи е отстъпил на Александър Романя и на Испания неаполското кралство, за да избегне война, ще му отвърна с това, което вече казах: не трябва никога да се допуска да стане някое безредие, за да се избегне една война, понеже войната така не се избягва, а само се отлага и то в твоя вреда.
*
Всеки владетел, който подпомага засилването на чужда държава, подпомага своята. Могъществото на държавата се постига чрез силата на ловкостта на владетеля. Силният владетел трябва винаги да се отнася с подозрение към силата и ловкостта на другите владетели.
*
Благородниците във Франция имат и права, които кралят не може да им отнеме, без да се изложи на опасност.
*
Всеки, който проучи тези две държави, ще разбере, че за да се завладее турската държава, трябва да се преодолеят големи трудности, но веднъж завладяна, няма нищо по-лесно от това да бъде запазена. Трудностите при завладяване на турската държава се състоят в това, че завоевателят не може да бъде повикан от владетелите в империята, нито да разчита на бунта на приближените…. Който напада Турция, трябва да знае, че ще я намери единна и да се надява повече на собствената си сила, отколкото на безредици вътре в страната. Но щом бъде победена войската ѝ сразена дотолкова, че да не може да се съвземе, единственият източник на опасения остава султанския род. Когато завоевателят премахне и него, няма вече от кого да се бои, защото останалите не се ползват с доверието на народа и както преди победата завоевателят не би могъл да се надява на народа, така и след победата не трябва да се бои от него.
Обратното се случва в кралства, управлявани като френското. Можеш лесно да влезеш в тях като спечелиш някой от благородниците, между които винаги има недоволни и жадни за промени. Те могат, по вече изложените причини, да ти отворят вратите на кралството и да те улеснят в победата. Но поискаш ли да запазиш властта си над завоюваната страна, ще срещнеш безбройни спънки, както от тези, които са те подпомогнали, така и от подтиснатите. Тук не е достатъчно да премахнеш кралския род. В кралството остават благородници, които застават начело на нови бунтове и движения, и понеже не можеш нито да ги покориш, нито да ги избиеш, изгубваш завоюваното при първата опасност.
*
Мъдрият владетел трябва да действа така, че във всяко време гражданите да се нуждаят от властта и от него. В таквъ случай те ще му бъдат винаги верни.
*
От опит се знае, че много държави, републики или княжества са постигнали големи успехи, когато са се облягали на собствените си сили, докато наемните войски само са им вредили.
*
Завоеванията с наемните войски са бавни и незначителни, а загубите са внезапни и изумителни.
***
Ако с наемни войски претърпиш загуба от врага, за тебе няма спасение. Ако с наемни войски победиш врага, изпадаш под зависимост от наемните войски.
*
Мъдрите винаги са твърдели, че няма нищо по-слабо и по-неустойчиво от силата, която не се обляга на самата себе си. Собствените войски са съставени или от твои поданици, или от твои граждани, или от хора, облагодетелствани от теб. Всички останали войски са наемни или спомагателни.
*
Владетел, който не познава военното изкуство, не може да бъде уважаван от войниците, нито да им се довери.
*
При една задълбочена преценка ще се види, че някое качество, което изглежда достойно за похвала, ако се спазва, води до провал, а друго – което изглежда порочно и се осъжда, води до безопасност, благополучие и сигурност.
*
В наше време велики неща извършиха само владетели, които се славеха като скъперници, докато щедрите се провалиха. Папа Юлий, който се домогна до папския престол благодарение на щедростта си, после разбра, че за да може да воюва, ще трябва да се откаже от всякаква щедрост. Френският крал можа да издържи толкова войни, без да товари поданиците си с някакви извънредни данъци, защото можа да посрещне извънредните си разходи със спестяванията си. Сегашният испански крал, ако минаваше за щедър, нямаше да може да извоюва толкова победи.
Ако един владетел иска да не изпада в положението, при което би му се наложило да ограбва поданиците си, да може да се защитава и да не рискува да обеднее и да стане обект на презрение на поданиците си, не трябва да се бои от това, че щял да мине за скъперник. Скъперничеството е един от онези пороци, върху които се крепи неговият престол.
*
Няма друга добродетел, която да се самоизяжда, както щедростта. Колкото повече я практикуваш, толкова по-мъчно става практикуването ѝ.
*
Все пак владетелят трябва да бъде твърд в увереността си и в постъпките си и не бива да се страхува от самия себе си, а да действа умерено, с внимание и човещина, но така, че предоверяването да не го направи непредпазлив, а голямата подозрителност – непоносим.
Възниква въпросът дали е по-добре владетелят да бъде любим, отколкото да възбужда страх. Някои отговарят, че е желателно едновременно и едното, и другото. И тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да се внушава страх. Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и нуждата да прибегнеш до услугите им е далече, те са ти верни и ти предлагат кръвта си, имота си, живота и децата си, но усетят ли, че тази потребност се приближава, веднага ти обръщат гръб. Владетел, който се доверява на уверенията им и не предприема нищо, за да се подсигури, рискува да се провали. Не може да се разчита на приятели, които се печелят с пари, а не се величието и благородството на духа. Хората с по-малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото против такъв, който буди у тях боязън. Обичта се крепи върху връзката на признателността, но тя лесно се къса, когато изгодата го налага, защото хората са лоши по природа. Боязънта се крепи върху страха от наказанието, а той никога не напуска човека. Владетелят трябва да предизвика в поданиците си обязън, та ако не спечели обичта им, да избегне омразата им. Най-доброто за владетеля е да се боят от него, без да го мразят, а може да го постигне винаги, стига да не посяга на имота и жените на гражданите си.
*
Колко похвално е владетелят да бъде верен на обещанията си и да живее честно, а не с хитрости, разбира всеки. Но между съвременните владетели велики неща извършиха тези, които не държаха много на обещанията си, умееха да омотават в хитростта си хората и, в края на краищата, взеха връх над онези, които държаха на лоялността.
*
Когато двама твои мощни съседни владетели влязат във война и единият от тях победи, ти или ще си заплашен от него, или не. И в двата случая за теб ще е по-изгодно да застанеш на едната страна и да поведеш открита война. В случай, че победителят е толкова силен, че представлява опасност за теб, ти винаги ще си негова плячка – за радост на победения, и няма да имаш към кого да се обърнеш за защита и убежище. Победителят не иска да има несигурни съседи, които не му помагат при затруднения, а победеният не ти дава убежище, защото си бил безучастен зрител на поражението му.
*
Владетелят не бива да се съюзява с по-силен от него противник, освен ако някакви изключителни обстоятелства не налагат този съюз. Дори и да победи, той пак ще бъде в негова зависимост. Владетелите трябва да се стремят да не изпадат в зависимост от друг.
***
За всеки владетел е особено важен изборът на министрите му. Те могат да бъдат добри или лоши, според благоразумието на владетеля. За ума на всеки владетел може да се съди по хората, които го заобикалят. Когато те отговарят на заеманото от тях положение и са верни, владетелят е умен. Когато не отговарят на заеманото положение, тогава не можем да имаме високо мнение за владетеля, защото основната си грешка той прави при този избор.
Лесно можеш да разбереш какъв е министърът като си послужиш с едно безпогрешно средство. Когато той мисли повече за себе си, отколкото за тебе, и се ръководи главно от личната си изгода, можеш да си уверен, че такъв човек не е за министър и не трябва да му се доверяваш. Министърът не бива да мисли никога за себе си. Владетелят, за да накара министъра да постоянства в старателната си и вярна служба, трябва да го награждава с почести, пари и длъжности. Така той ще свикне с мисълта, че не може да съществува без него и ще се страхува от всяка промяна, която би засегнала господаря му. Само така между владетеля и министъра могат да се установят отношения на доверие и преданост. В противен случай, краят винаги ще бъде печален за едните или за другите.
***
Владетелят трябва да се съветва винаги, но само когато той иска, а не когато искат другите.
*
Хората са погълнати повече от настоящето, отколкото от мина,лото, и ако се чувстват добре в настоящето, не искат да знаят за нищо друго.
*
Никой не бива да пада само заради това, защото вярва, че има кой да го вдигне.
*
Владетелите, които твърде много разчитат на благоволението на съдбата, пропадат, щом тя отвърне погледа си от тях. Смятам, че владетелите, които се приспособяват към изискванията на времето, винаги преуспяват, а които не се приспособяват – не преуспяват.
***
Схващанията за доброто се менят с времето. Това, което днес е добро, утре може да не е.
*
Приспособявай се към настъпилите промени, за да бъдеш успешен владетел.
**
Добрите нововъведения в полза на народа прославят всеки владетел.
**
Най-лошото за един владетел е да изгуби обичта на народа.
*
Доблестта срещу беса оръжие ще грабне
и битката ще бъде кратка,
защото още жива е в сърцата италиански
древна храброст…
Вашият коментар