Хареса ми, защото не ти пробутваше купища простотии за това, каква голяма работа бил баща ѝ. Сигурно си го знаеше какъв е мърльо и фалшивец.
*
– Той животът си е игра, момче. Животът е игра и тя се играе по правилата
– Да, господине. Знам го. Знам.
Игра, ама друг път. То пък и една игра. Ако минеш на страната на голямото добрутро, то тогава да, игра е, признавам. Обаче ако си от другата страна, дето няма голямо добрутро, то що пък да е игра? Няма игра там. Никаква.
*
Зашеметяват ме книги, дето като ги свършиш, ти се иска с автора, дето я е написал, да сте си страшни приятели и да можеш да му звъннеш по телефона, когато ти се прище. Това обаче не се случва особено често.
*
То на тях, на майките, само им дай да слушат каква голяма работа са синовете им.
*
Адресът беше на едно момиче, дето не че била точно курва, обаче нямала нищо против сегиз-тогиз да пусне на някого.
*
В Ню Йорк, момчето ми, само парите играят, няма шега.
*
Заизвинявах се като ненормален, защото оркестърът засвири бързо парче. Тя затанцува суинг с мен – обаче много лежерно, никакви простотии. Много беше добра. Трябваше само да я докосваш. И когато се завърташе, сладкото ѝ задниче играеше тъй хубавичко, и въобще. Направо ме разби. Сериозно. Когато седнахме, вече си бях почти влюбен в нея. Така е то с момичетата. Направят ли нещо хубаво, дори да са неугледни или даже тъповати, почти се влюбваш в тях и после не знаеш на кой свят си, по дяволите. Момичета. Боже Господи! Могат да те пощурят. Сериозно.
*
Проста, ама проста. Другата грозотия, Лавърн, се мислеше за страшно остроумна. Все настояваше да се обадя на баща ми и да го питам какво ще прави тази вечер. Не спря да ми задава въпроса дали баща ми има среща с мадама или не. Четири пъти ме пита – пращеше от остроумие.
*
Невинаги е нужно да те избива на секс, за да опознаеш едно момиче.
*
Обаче, шантава работа – с момичетата, които харесвам най-много, никога не ми се ще особено да се майтапя. Понякога си мисля, че подкачиш ли ги, на тях ще им хареса, даже съм сигурен – ама е трудно да ги почнеш, след като вече ги познаваш от доста отдавна и никога не си ги подкачал.
*
По-скучен тип от тоя не съм слушал. И си личеше, че мадамата с него хич не я интересува тоя смотан мач, обаче тя изглеждаше още по-шантаво и от него, та сигурно нямаше начин да не слуша. На големите грозници хич не им е лесно. Понякога ми е толкова жал за тях. Случва се чак да не мога да ги погледна, особено ако са с някой залюхан тип, който им разправя най-подробно някакъв смотан футболен мач.
*
Вечно казвам „Приятно ми беше да се запознаем“ на хора, запознанството с които ни най-малко не ми е било приятно. Ама искаш ли да останеш жив, трябва да ги приказваш тия работи.
*
Не трябва да си шубе. Ни най-малко. Ако трябва да изтресеш някого в ченето, а донякъде ти се и ще, то трябва да го изтресеш.
*
Женското тяло е цигулка, и въобще, и трябва да си страхотен музикант, за да свириш на нея както трябва.
*
Голямата беда е, че всяка, дето се натискам с нея, я мисля за доста интелигентна личност. Тя тая работа нищо общо няма с другата, ама аз пак си го мисля.
*
„Превъзходно“. Ако има дума, дето да я мразя, то тя е „превъзходно“. Толкова е фалшива.
*
Ако някой актьор е наистина добър, винаги ме проличава как той знае, че е добър, и това разваля всичко.
*
Някои неща трябва да си останат както са си. Трябва да умееш да ги натикаш в някоя от ония големи стъклени витрини и повече да не ги закачаш.
*
Момичета с кръстосани крака и без, момичета със страхотни крака и момичета с кофти крака, момичета, готини наглед, и момичета с вид, загатващ, че ако ги опознаеш, ще излязат кучки. Много хубава гледка, ако ме разбирате. Но донякъде и депресираща, защото все се питаш какво ли ги чака всички тях, дявол ги взел. Като завършат училище и колеж, де. То е ясно, че повечето от тях сигурно ще се омъжат за тъпаци. За типове, дето вечно ще разправят колко мили изминават със смотаните си коли за един галон бензин. Типове, дето ще ти се сърдят и ще ти се вдетиняват, ако ги биеш на голф или даже на някоя тъпа игра като тенис на маса.
*
Вземи например повечето хора – те са луди по колите. Треперят им да не се одраскат и вечно си приказват колко мили изминават за галон бензин, а като си купят чисто нова кола вече мислят как ще я заменят с още по-нова. И стари коли даже не харесвам. Тоест ни най-малко не ме интересуват. Бих предпочел да си имам кон, да му се не види. Това, конят, поне е живо същество, за Бога. Конят можеш поне да го…
*
Какво прави психоаналитикът ли? Нищо. Просто ще разговаря с теб и ти ще разговаряш с него, за Бога. Примерно ще ти помогне да разгадаеш моделите си на мислене.
*
– Стига си ругал. Добре де, кажи нещо друго. Кажи ми какъв искаш да стане. Учен, примерно. Или пък адвокат или нещо такова.
– Няма как да стана учен, Не ме бива по науките.
– Ами тогава адвокат… Като татко, и въобще…
– Нищо им няма на адвокатите сигурно, ама нещо не ме влече – казах. – Искам да кажа, нищо им няма, ако постоянно се борят да спасяват живота на невинни хора – ама то като си адвокат, не се занимаваш с такива работи. Само вадиш големите мангизи и играеш голф, и бридж играеш, и си купуваш коли, и пиеш мартинита, и изглеждаш като голямото добрутро. И освен това… Дори и да се бориш да спасяваш живота на невинни хора, и въобще – отде да знаеш дали го правиш, защото наистина искаш да спасяваш хорски животи, или защото всъщност искаш да си страшен адвокат и всички да те тупат по гърба, и да те поздравяват в съда след приключването на дело – репортерите и всички останали, като по мръснишките филми? Откъде да знаеш, че не си фалшивец? Бедата е, че няма как да го знаеш.
Не съм много убеден, че Фийбито знаеше за какво говоря, да го вземат дяволите. Та нали си е детенце, и въобще. Ала поне ме слушаше. Ако някой поне те слуша, пак добре.
– Татко ще те убие. Ще те убие! – пак каза тя.
Аз обаче не слушах. Мислех си за нещо друго… за нещо смахнато.
– Ти знаеш ли какъв ми се ще да стана? – казах – Знаеш ли какъв? Искам да кажа, ако имах избор, дявол го взел?
– Какъв? Стига си ругал.
– Нали я знаеш оная песен, „Ако някой хване някой в цъфналата ръж“? Ще ми се…
– „Ако някой срещне някой в цъфналата ръж“! – заяви Фийбито – Това е стихотворение. От Робърт Бърнс.
– Знам, че е стихотворение от Робърт Бърнс.
Тя обаче беше права. „Ако някой срещне някой в цъфналата ръж“, така е. Тогава обаче не го знаех.
– Мислех си, че е „Ако някой хване някой“ – казах. – Та значи, аз все си ги представям всичките тия дечица как си играят на някаква игра сред ширналото се поле с ръж, и въобще. Хиляди дечица, и наоколо няма никой – никой голям. Без мен, искам да кажа. И аз стоя на ръба на една умопомрачителна пропаст. И каква ми е работата – да хващам всяко дете, ако тръгне да пада в пропастта… Ако тича и не гледа къде ходи, аз трябва да притичам отнякъде и да го хвана. И по цял ден само това правя. Ще съм просто спасителят в ръжта, и въобще. Знам, че е безумно, ама е единственото нещо, дето наистина ми се иска да стана. Знам, че е безумно.
*
Не съм много убеден, че Фийбито знаеше за какво говоря, да го вземат дяволите. Та нали си е детенце, и въобще. Ала поне ме слушаше. Ако някой поне те слуша, пак добре.
– Татко ще те убие. Ще те убие! – пак каза тя.
Аз обаче не слушах. Мислех си за нещо друго… за нещо смахнато.
– Ти знаеш ли какъв ми се ще да стана? – казах – Знаеш ли какъв? Искам да кажа, ако имах избор, дявол го взел?
– Какъв? Стига си ругал.
– Нали я знаеш оная песен, „Ако някой хване някой в цъфналата ръж“? Ще ми се…
– „Ако някой срещне някой в цъфналата ръж“! – заяви Фийбито – Това е стихотворение. От Робърт Бърнс.
– Знам, че е стихотворение от Робърт Бърнс.
Тя обаче беше права. „Ако някой срещне някой в цъфналата ръж“, така е. Тогава обаче не го знаех.
– Мислех си, че е „Ако някой хване някой“ – казах. – Та значи, аз все си ги представям всичките тия дечица как си играят на някаква игра сред ширналото се поле с ръж, и въобще. Хиляди дечица, и наоколо няма никой – никой голям. Без мен, искам да кажа. И аз стоя на ръба на една умопомрачителна пропаст. И каква ми е работата – да хващам всяко дете, ако тръгне да пада в пропастта… Ако тича и не гледа къде ходи, аз трябва да притичам отнякъде и да го хвана. И по цял ден само това правя. Ще съм просто спасителят в ръжта, и въобще. Знам, че е безумно, ама е единственото нещо, дето наистина ми се иска да стана. Знам, че е безумно.
*
Кръстосваш си краката и не дишаш, и си мислиш за нещо много-много горещо. За радиатор например. И после цялото ти чело така се нажежава, че може да изгориш нечия ръка.
*
Един кратък и леко задръстен педагогически въпрос. Не смяташ ли, че за всичко си има време и място?
*
Тази пропаст, към която мисля, че си се устремил.. Това е особен вид пропаст, ужасно пропадане. На пропадащия не е дадено да усети или да чуе как удря дъното. Той само пропада ли, пропада. Цялата тази работа сполита мъже, гдето по някое или друго време в живота си са търсили нещо, което собствената им среда не е можела да им предостави. Или са си мислели, че тя не може да им го предостави. И са зарязали търсенето. Зарязали са го още преди изобщо да започнат. Схващаш ли?
*
„За незрелия човек е характерно желанието да загине благородно за някоя кауза, докато за зрелия човек е характерно желанието да живее скромно за нея.“
*
Ще си имам правило. Никой да не върши нищо фалшиво, докато ми е на гости.
Вашият коментар