Много е важно човек да си поставя цели. Но още по-важно е да ги преразглежда. Да види – дали там, където се намира – целите, желанията, пътят – са се променили.
Да види – кое му носи вътрешен мир и чувство за Смисъл.
Кое иска Той, Човекът, за Себе си, защото най-важния човек в нашия живот – сме ние самите. Сами сме дошли на този свят. Сами ще си отидем. Дори най-близките ни са временни спътници. Някои за по-дълго. Други – за по-кратко.
Животът е обидно кратък и е важно да разберем кои са стойностните за нас неща и да ги правим – в обидно малкото време, което ни е отпуснато.
Правим си планове за след 5, 10 и 20 години. И както се казва в една гръцка притча, а „Боговете горе ни слушат и се смеят…“ – защото не можем да предвидим дори какво ще стане утре.
Такава ретроспекция си правя аз. Вглеждам се в живота си. И в себе си. Опитвам да подредя пъзела. И споделям малкото, което знам.
Кой знае, може за някой тук да има липсващо парче за неговия пъзел.
А сега – време за медитация.
Благодаря за вниманието!
Вашият коментар