Кладенец

Дълбоко във душата си се вгледай,
в кладенеца свят се потопи,
и в тихото, където няма нищо,
стаените си болки изличи;

Иди, където вятърът играе
с клонките на пролетни листа,
иди, където птиците са в полет,
и няма ни омраза, суета…

Ще дойда с теб;
Дори и да не виждаш;
Ще бъда духом,
аз ще бъда там;

Бъди смирен,
обичай,
не завиждай,
душата не е тържище,
а храм…

От всичко що те трови –
отърви се;
прости се
и не се осъждай ти;

Със поглед благ,
в смирение блажено,
животът ти наново
погледни;

Макар и също,
там ще бъде друго;
За другите не ще да е,
но в теб…

Което беше
гърлено и грубо,
ще бъде глас,
прекрасно-галещ,
мек…

Недей да искаш;
Нито пък очаквай;
И казвам ти,
недей да се боиш;

и хвърлят ли към тебе
думи мрачни,
ти имай сили,
имай,
да простиш…