Цветя

Там, 
дето се раздумват мъдреците,
цари такава,
крехка тишина;

Там дето 
брули вятър
и вълните
разлистват се досущ
като от книга;

там аз намерих своя Бряг свещен,
където пясък всичко е застлал,
където няма корист,
няма време,
ни радост,
ни утеха,
ни печал;

Там има само
Вечния Закон,
застлал, откакто има свят – 
света;
И нас ни ето,
дребни и нищожни,
се взираме в безкрая от брега;

Човешките ламтежи
са безкрайни,
и ето ни,
тъй преходни, нетрайни,
все пак вървим към тях
като в хипноза,
и всеки ден
си пием нова доза;

Кажи ми ти,
читателю,
кажи ми,
дошъл ли би със мен
на тоя Бряг?

Недей да мислиш ти
къде и как,
а отговора дай си на сърцето;

Красиво е да гледаме небето,
без корист,
без стремежи,
с тебе тук;

Бъди в мига,
недей да мислиш ттре,
постой със мен сега,
на тоя Бряг;

* * *

Върви животът
в краткия си друм,
и ето ни,
досущ като Цветята – 
дордето сме поникнали в земята,
ни плисне
я вихрушка,
я роса,
и както сме прекрасни, чернокоси,
за миг ни боядиса старостта…

Обидно кратко тук сме, 
на света;
днес има те,
а утре ставаш спомен;

Затуй ела със мене,
на брега,
дордето сме красиви,
сме Цветя…