Цитати от „Да имаш или да бъдеш“
„Хората не знаят, че като захвърлят патерицата на собствеността, могат да започнат да се движат сами. Онова, което им пречи, е заблудата, че ще пропаднат, ако не се опират на онова, което притежават.“
„Много е измамно и в същото време примамливо да стоиш на едно място, без да напредваш – с други думи, да разчиташ на онова, което притежаваш, защото знаеш, че го имаш. Това ни кара да се чувстваме в пълна безопасност. Затова се боим да прекрачим в неизвестното и избягваме да го правим. Наистина крачката може да не се окаже рискована, след като сме я направили, но преди да я направим, неизвестността ни плаши с евентуалните рискове, които крие. Само старото и изпитаното е безопасно или поне така ни се струва. Във всяка нова крачка е заложена опасността от неуспех и това е една от причините, поради които хората толкова много се страхуват от свободата.“
„Ако притежанието е основата на усещането ми за самоличност, защото „Аз съм онова, което имам“, желанието да притежавам неминуемо предизвиква стремеж да придобивам все повече и повече. С други думи алчността е естествен резултат от притежателната ориентация. Алчност може да има както у скъперника, така и у печалбаря, както у донжуана, така и у нимфоманката. За каквото са алчни, алчните никога не се „насищат“. За разлика от физиологичните нужди като глада например, които поради физиологията на тялото имат определени точки на насищане, духовната алчност – а всяка алчност е духовна, дори да се задоволява чрез тялот – няма предел на насищане, тъй като утоляването ѝ не запълва вътрешната празнота, отегчението, самотата и депресията, които човек се стреми да преодолее чрез нея.“
„Идеята си за притежанието и битието Маркс е обобщил в следното изречение: „Колкото по-нищожно е твоето битие, колкото по-малко проявяваш живота си, толкова повече имаш и толкова по-голям е отчужденият ти живот… Всичко, което икономистът отнема от теб като живот и човечност, ти връща под формата на пари и богатство.“
***
Цитати от „Изкуството да бъдеш“
„В действителност няма значение каква е целта, материална или духовна, нравствена или безнравствена. Обирачът на банки трябва да иска едно нещо по същия начин, както ученият или цигуларят, ако приемем, че те искат да вършат онова, което вършат по перфектен начин, с разбиране. Липсата на ентусиазъм, раздвоеността, ще доведат единия до затвора, докато другите ще станат съответно непродуктивен и отегчен гимназиален учител и член на второразряден оркестър. Разбира се, ако човек поддържа само любителски статус, нещата ще бъдат различни: крадецът вероятно ще си навлече неприятности, ученият би се чувствал безсилен и разстроен, докато любителят цигулар истински ще се наслаждава на дейността си заради нейната вътрешна стойност, при положение, че не очаква да достигне виртуозност.“
„С други думи, човек изцяло обладан от имането и притежаването е невротичен, душевноболен човек.“
„Може ли човек да яде злато? Може ли човек да развъди нещо със злато (освен в случаите, когато го превърне в капитал)? Този мъртъв, стерилен аспект на златото личи в мита за цар Мидас. Той бил толкова алчен, че пожелал всичко, до което се докосне да се превръща в злато. Накрая трябва да умре именно защото човек не може да живее от златото.“
Благодаря за вниманието!
Вашият коментар