Когато ний погледнем
с птичи поглед
дребните ни,
дневните дела,
какво ли ще съзреме
в своя полет,
какво ще ни остане
от това;
По разни дреболии все улисан,
животът си препуска и върви,
и често пъти спираш се,
тъй слисан,
години две се минаха, и три,
и нещо е различно,
променено,
във мен отвътре,
може би и в теб,
и вече не е същото зелено,
що беше, вече има новий цвет;
Тъй както малко семенце покълва,
израства и разлиства се, нали,
тъй ние с теб, растем и опит жънем.
плащаме го с времето, уви;
Оглеждам се, и струва ми се странно,
зелена, неуврялата глава,
въпроси пита,
често,
постоянно,
въпроси пита,
вечно,
докога…
Към бъдещето гледа,
все безспирно,
без да се погледне отстрани,
в това, което няма тя –
напира,
а всичко е във тоя миг, нали?
Вашият коментар