Често ний вървиме без посока,
често сме безпътни
и сами,
и край нас се движат
с бясна скорост,
другите,
със техните съдби;
С някои се срещаме
за кратко,
с други цяла вечност
ни дели,
с някои е хубаво и сладко,
с други пък боли, а и горчи;
Може би сме странни,
невъзможни,
искаме от другите това,
дето ний
не можем да предложим,
и разочарова ни това;
В миналото често съм осъждал,
и оценки давал съм, уви,
днес това го гоня и отпъждам,
кой съм аз да казвам… кой си ти…
Вашият коментар