Ах, мили мои,
роби мои,
кой ви във вериги
окова,
кой откъсна вас
от ваш’то царство,
на разумността,
на мисълта;
кой открадна
мислите ви,
драги,
кой ли пък
със тях
злопутреби,
струват ви се
мили,
или драги,
но пък те
са хищниците
ви;
Аз пък знам,
че който
обещава,
тъй,
без труд,
без капка мъжество,
даже и без нерви,
постоянство,
без да се помъчиш,
за какво;
той ме лъже,
нещо ме усуква,
или иска
да злопутреби,
твърде често
някак ме увърта
в плановете,
своите, нали?
Няма нищо,
нищичко безплатно,
дето тъй се дава,
на света,
всичко се изплаща
многократно,
само с постоянство
на труда,
и ако очакваш
да се случи
нещо най-приятно,
според теб,
и ако разчиташ
да улучиш,
всичките си цели,
на късмет,
то,
навярно,
май че,
ще пропуснеш,
твърде неизбежната
борба,
тя разграничава
личността,
от на скота
посредственоста;
от на скота
липсващата мисъл,
и от глупостта му,
неизбежна,
а и от безбрежната
надежда,
дето че без никакви прояви,
някой друг,
хей тъй,
ще го избави;
Вашият коментар