Изкуство

Светът е нищичко 
без красотата,
без святото
изящество в творбата,

не ѝ приляга нея
суета,
ни златните,
диамантени платна.

Картината е нещо
по-различно,
и стихчето,
и стъпката му,
тя,

понеже е различна,
нетипична,
прекрасната,
римувана творба.

Не думите,
самички не огласят,
в духа ти необятно
прозвъни,

разгласяйки с гласа си
красотата,
на лирики,
в изящните творби.

Изкуството лекува,
и изгаря,
всичко несъществено
у нас,

гласът му,
уж безплътен,
натежава,
напипвайки
същественото
в нас.

Със своето въздейство
вътворява
може би
и качества едни,
от книгите научени,
отдавна,
сякаш неприложени,
уви.

Но нищо друго
тъй не те лекува,
както красотата
на стиха,

и цветното достойнство
на творбата,
създана от
на писару́ш ръката.

Така, тъй скромно,
даже и безцелно,
описваме
живота скорострелно,

и в дни,
в които няма да ни има,
може би,
във тиха,
кротка вечер,
някой ще чете,
полусъблечен,
твърде
неумелата ни рима.