Където има добродетел, там има и щастие, и красота. Конфуций пише, че „благородният човек владее себе си и е спокоен, докато дребният човек е вечно неспокоен“;
*
Сенека знаел за съществуването на добродетелта, но преследвал наградите, които отдалечавали от него. Тоя избор му струвал безброй безсънни нощи и го вкарал в дилеми трудни за решаване от гледна точка на нравствеността.
*
Развиваме добър характер, силни епитети за себе си, така че когато дойде решителен момент, да не трепнем.
Така че когато всички други са уплашени и съблазнени, ние да бъдем добродетелни. Да бъдем спокойни духом.
*
„Всички искаме да получим обезщетение за ранните травми, нанесени на нашия нарцисизъм“ – обяснява Фройд.
*
Дай повече.
Дай каквото не си получил.
Обичай повече.
Зарежи и старата история.
*
Епикур, пак уж привърженик на хедонизма, е казал, че „сексът никога не е помогнал на никой мъж и е цяло чудо, ако не му е навредил“. Всеки път, когато усетел, че го изпълва силно желание, той се подлагал на сериозна проверка: „Какво ще стане с мен, ако получа онова, което желая? Как ще се чувствам след това?“
*
В „Бхагавад гита“ Кришна нарича желанието „вечен враг на мъдреца… който подобно огъня, не може да намери удовлетворение“.
*
Посредствеността не знае нищо по-високо от себе си.
*
Няма покой за ума, който не мисли за нищо друго, освен за себе си, нито ще има някога мир за тялото и за духа, които следват всеки свой порив и не ценят нищо друго освен себе си.
*
Никаква радост не ни носи притежанието на нещо ценно, ако няма някого, с когото да го споделяме. (Сенека)
*
„Има ли човек, който би искал да притежава всички богатства на света и да се наслаждава на всичкото изобилие на живота, но да не обича никого и да не бъде обичан от никого?“ – пита Цицерон преди около две хиляди години. Тоя въпрос отеква в нас и днес, и продължава да бъде верен и днес.
*
Дж. Коул казва, че най-доброто нещо, което е постигнал като музикат, е, че е станал съпруг и баща. „Не бих могъл да взема по-добро решение – казвай той – заради дисциплината, която си наложих, понеже имах отговорност, имах друго човешко същество, за което да се грижа.“
Спокойствието е нещо много хубаво, стига да не бъде самоцел. И то, подобно на успеха, е нещо по-хубаво, когато е споделено. Защото човек се нуждае от някого, който да му каже дали наистина е намерил онова, което търси, и дали онова, което е постигнал, в действителност не е празнота.
*
Живот без отношения, фокусиран единствено върху постижението и успеха, е празен и безсмислен (освен че е рискован и несигурен). Живот, ориентиран единствено към труда и работата, е ужасно небалансиран. В действителност той се нуждае от постоянно движение и труд, за да не се разпадне;
*
Казват, че думата „любов“ означава ВРЕМЕ. Освен това тя значи ТРУД и ЖЕРТВА, ТРУДНОСТ и ОТДАДЕНОСТ, а понякога и ЛУДОСТ.
Тя обаче винаги се придружава от НАГРАДА. Дори тази любов, която свършва.
*
От Перикъл до Мартин Лутър Кинг0Младши откриваме, че великите лидери са били тласкани в своите действия от Любов. От патриотизъм. От състрадание. От чувство за предопределение. От желание за помирение. От чувство за власт. От идеализъм. От привързаност към семейството.
*
Историята не ни дава примери на завоеватели, които да са се преситили от завоевания.
*
Случи ми се да си задам директно въпроса: „Да допуснем, че си постигнал всички свои цели в живота; че си могъл да осъществиш изцяло всички изменения в институциите и във възгледите, към които се стремиш: ще бъде ли това в тоя миг голяма радост и щастие за теб? “ И едно неудържимо чувство в мен ясно отговори: „Не!“ Тогава сърцето ми се сви: цялата основа, на която бях градил живота си, рухна.
*
Това е болезнен кръстопът. Или по-лошо: кръстопът, на който не обръщаме внимание. Потискаме чувствата на екзистенциалната си криза, затрупваме ги с безсмислена консумация, с още амбиции, с илюзията, че като правим едно и също много пъти, ще стигнем до различен резултат.
*
За човека, който не може да оцени нещата такива, каквито са, особено когато тоя човек, обективно погледнато е постигнал много, няма покой. Тръпката за още и още, е като хидра. Удовлетвориш едно желание – изключиш го от списъка – а на негово място идват още две.
До най-дълбоко разбиране за това що е достатъчно е стигнал Изтокът: „Когато осъзнаеш, че нищо не ти липсва – казва Лао Дзъ, – целият свят ти принадлежи.“ Казва го и строфата от „Даодъздзин“.
Най-голямото нещастие е да не знаеш задоволство. Думата бедствие означава желанието да придобиваш. А онези, които знаят задоволството на задоволството, са винаги доволни.
*
Сенека имал купища пари и знаел колко слаба е тяхната връзка с душевния мир. Неговото творчество е пълно с истории на хора, докарали себе си до гибел и до злощастие в гонитбата на пари, които не са им били необходими, и на почести, които не са заслужавали. Умереност. Това е ключът.
*
Работим така усилено „за семействата си“, че не забелязваме противоречието – а именно, че заради работата не ги виждаме никога.
*
„Конете умират от работа. Всеки трябва да знае това“.
Александър Солженицин
*
Човек не е машина. Трудът не те освобождава. Той те убива, ако не си внимателен.
*
Животът означава равновесие, а не люшкане от единия полюс в другия. Прекалено много хора редуват в живота си труд и гуляи, телевизия, храна, видеоигри, мотаене и после се чудят защо им скучно. Хаосът в живота води до хаос в планирането на почивката.
Да седят сами пред платното? Да се включат в читателски клуб? Да прекарат целия ден в каране на колело? Да секат дърва? Кой има време за това?
Ако Чърчил е имал време, ако Гладстон е имал време, значи и вие имате време.
*
Когато човек отлага и отсрочва, се натрупва лихва. Сметката ще дойде… и ще бъде още по-трудно да се плати, отколкото в настоящия момент.
Вашият коментар