Кинцуги

  • Хамбарът ми напълно изгоря. Сега вече мога да съзерцавам луната.
  • Благословени са спуканите гърнета, защото те пропускат светлината.
  • Изкуството ни помага да живеем.
  • Невидимите или видими белези от рани са доказателство за преодолените от вас трудности, материален израз на вашата история, които ви нашепват: “Ти оцеля!” и ви вдъхват душевна сила. Още по-красив. Още по-устойчив. Още по-ценен. Все още… жив!
  • Дотук оцеляхте напълно след най-трудните изпитания.
  • И това ще мине.
  • Истинското съвършенство на човека се крие не в това, което има, а в това, което е.
  • Ако желаете животът ви да стане друг, трябва да промените нещо в него…
  • Не можем да решим проблемите като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създали.
  • Ако действате по един и същи начин, вие също ще получите едни и същи резултати.
  • Представете си една по-добра версия на себе си.
  • Когато се храниш, храни се. Когато вървиш, върви.
  • Преди да се счупите, няма да знаете от какво сте направени.
  • Нищо не се губи. Нищо не се създава. Всичко се преобразува.
  • Често губим от поглед себе си, вече не знаем кои сме, нито накъде отиваме. Задоволяваме се да вегетираме, без да водим пълноценен живот. За да възстановите връзката с душата си, е нужно да откриете онова, което предизвиква у вас възторг. Нещо актуално, но и нещо от миналото. Какво ви радва? Какво ви разсмива? Какво буди у вас желание да подскачате и буквално да вибрирате? Кое ви вълнува, кое ви плаши?
  • Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне. Същото е и в живота. За да продължим напред, нужно е време, за да се избавим от излишното, което ни пречи физически и душевно. Често в разкара на активна дейност, увлечени от потока на живота, “Забили нос във волана”, се оказваме неспособни да видим ясно нашите приоритети. Ненужното постоянно заплашва същественото. В стремежа си да натрупваме колкото се може повече, отиваме твърде далеч и стигаме до пресищане. След натрупването трябваше да пристъпя към опростяване на нещата… Да направя подбор, да премахна излишното, като запазя същественото. От каквото и естество да е излишното при вас – материално (прекомерно пазаруване, трупане на вещи, разходи…), физическо (прекалено много килиграми), или психическо (прекалено много отговорности, задължения и дори развлечения!), трябва да се разтоварите, за да постигнете яснота. Премахнете всичко, което ви тежи и пречи, почистете, опростете и се върнете към същественото…
  • Как да развием добрия навик, който отдавна ни изкушава? Ако съсредоточим всичките си сили върху една-единствена цел и не отклоняваме от нея вниманието си поне един месец… след което – втори навик, трети и други!
  • Вашето тяло е храм. Отнасяйте се към него като към светилище. И не допускайте в него нищо случайно.
  • Да живееш е най-рядко срещаното нещо на света. Повечето хора просто съществуват.
  • Убеден съм, че всеки път, когато човек се усмихва и най-вече когато се смее, прави нещо добро за живота си.
  • Възвишеното е отзвук от величието на душата.
  • Един ден бурята ще отмине и няма да си спомняш как си оцелял. Дори няма да си сигурен дали наистина е отминала. Но едно е сигурно: когато излезеш от бурята, няма да си същият човек. Точно затова е самата буря.
  • Миналото е зад вас. Най-доброто предстои.
  • Изпитанията ни правят по-корави и по-силни.
  • Животът е игра!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите