Имало едно време един гръбнак или… случаят „Трети март“

Някой предложи новият национален празник на България да стане 24-ти май – прекрасно!

Нямам проблем с това.

24-ти май е прекрасна дата.

Имам проблем с мотивацията зад промяната.

Защото се прави, за да се харесаме на новия Голям Брат.

Който и да е той.

Преди време беше Съветският Съюз.

Сега са американците.

Прекрасно.

Но колелото се върти.

Днес на върха е една империя.

Утре ще е друга.

Да кажем, хипотетично, че Китай стане новата световна супер-сила.

Пак ли ще направим чупка в кръста?

Може би тогава ще построим паметник-дракон пред сградата на Народното Събрание?

Но оставете това.

Искам да попитам нещо, може ли..

Кога най-после ще започнем да взимаме решения, които са добри за нас?

Трети Март била разделяща дата – моля ви, Лорер, по-сериозно.

Разбирам, че трябва да се скъсат всякакви връзки с Русия.

Разбирам, че искаме да се докажем на новия господар.

Разбирам, че искаме да сме по-католици от папата.

Разбирам, че има и една дума, чел съм я някъде.

А, да, сетих се – „достойнство“.

Чували ли сте я – Лорер, Петков?

Трети март била разделяща – моля ви, по-сериозно.

Говорете с американците – нещо да построят тук.

Нещо да се произвежда.

Фабрика за колела например.

Или за тротинетки.

Или за презервативи.

Не знам.

Не ме интересува.

Нещо да се произвежда.

Вместо да ни превръщат в погранична зона.

И в буферна територия.

На която да се правят бази.

И да се възпират руснаците.

И да сме, евентуално, пушечно месо.

Съжалявам много, но аз не искам да сме буфер.

Не и такъв.

И не мисля, че Трети март е проблем.

Мисля, че хората ще ви заобичат, ако направите, Бога ми, нещо за тях.

Нали за това сте там, подсещам.

Оставете тези празници.

И свършете малко истинска работа.

Благодаря за вниманието!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите