Зрялост

Когато млад си,
нямаш ти прегради,
мечтите ти и те
тогаз са млади,

крилати са,
политнали в безкрая
в плен на свойта
прелестна омая;

Но после става нещо изведнъж –
незнайно как
се смръщва и небето,
и дъжд дойде,
не зная откъде,

тъй както беше
ясно и прекрасно,
и натежават твоите криле,

с които ти доскоро бе високо,
и пак летиш,
но не така широко,

а някак с натежели рамена,
защото в неочакваната буря
подгизнаха и твоите пера;

В един момент
летежът става труден,
и пак летиш,
но вече малко муден,
и някак тромав,
носейки товар,

но вече, някак,
липсва тая жар,
младежката,
наивната,
безкрайна;

Макар и да узнал си
всяка тайна,
която би отключила врати,
не дава устрем тая мъдрост плаха,
а носи огорчение, уви;

* * *

Ще идват бури
и ще отминават,
а ние, горди птици,
ще летим,

но с времето
перата ще окапват,
и все по-ниско
ние ще кръжим,

дордето някой ден
не ни посрещне
в дома си щедър
майката земя,

и в този миг,
и в този ден
ще знаем,
че вече е ненужно
да мечтаем;