Подреждам своя
скромен безпорядък
из белите,
и тихите листа,
и ето тук безшумно,
плахо падат,
едно след друго
трепетни слова;
че аз нетърпелив съм,
да рисувам,
със словото
картина не една,
и пишейки,
със думи да танцувам,
във музика,
окриляща духа;
Светът е хубав,
толкова е хубав,
светът е знам,
рисунка на дете,
и щастието
нищичко не струва,
усмихнати очички
и лице.
Ела да се посмеем
над нещата,
над всичко дребно,
мъничко,
край нас;
Когато е налегнала
тъгата,
все пак смехът
над нея има власт;
Да… нека днес
да бъдем… несериозни,
усмихнати и палави деца;
Стремежите и цели…
са нищожни,
далечни са,
а ние сме в мига.
Вашият коментар